автор: prolom

Славчо се стресна от будилника и скочи рязко от леглото. Зави му се свят и се подпря на гардероба. Имаше 20 минути до влака. Една улична лампа хвърляше слаба жълтеникава светлина към двора.
Този път не трябваше да закъснява. Не и този път. Имаше последно предупреждение за уволнение. Отвори прозореца и жадно пое леден декемврийски въздух. Напипа някаква тениска, нахлузи пуловер и взе якето от закачалката до входната врата. Селото още спеше. Славчо бръкна в якето за цигара, но не намери. Изпсува. Гарата беше съвсем близо - през шосето. Точно отваряше портата, когато по уредбата обявиха закъснение на влака от десет минути. Сепна се за миг и се обърна. На коритото на дворната чешма леко проблясваха измити празни буркани. Мъжът взе един и тихо влезе в мазето. Беше предпазлив. Майка му Минка можеше да го чуе и тогава щеше да започне поредният скандал. Тя беше вдовица от четири години. Мъжът и Йордан бе прегазен от влак близо до гарата. Точно на Никулден. Всички разправяха, че целия ден пил и въобще не разбрал, че умира.
Всъщност, майка и син не си говореха от няколко месеца. Тя го упрекваше, че пие много, не и помага за нищо и не се жени. „Трета работа губи от пусто пиене...“, проплакваше често леля Минка на съседските жени. Скараха се на Великден. Славчо цял ден бе обикалял приятелски трапези в селото. Върна се много пиян, почти по тъмно. Побесня, че на масата няма агнешко. „Нямам лев, сине. Козунак да ти отрежа…“, предложи тихо леля Минка и очите и се насълзиха. Славчо, с кръвясал поглед, я удари през лицето с опакото на лявата ръка. Беше левичар като дядо си Славе. Майка му залитна и падна край печката.
Седем месеца двамата не си казаха дума. Минка безмълвно переше дрехите му и оставяше всяка привечер чиния с нещо готвено в стаята му. Славчо се прибираше късно от работа. Охраняваше подлез в покрайнините на София.
„Не сме си продумали от Великден. Всичко съм му простила. Как искам веднъж само „майко“ да ми каже…“, разрида се Минка предния ден пред баба Христина. Синът и обаче все мълчеше.
Без да пали лампата на мазето Славчо се насочи към бъчвата с вино. Имаше време да удари един буркан. Той пиеше бързо и лакомо. Точно като дядо му Славе. Старецът умря, когато внукът му бе на десет. Падна от скелето на един строеж. Славчо помнеше само няколко думи от дядо си. „От деда ти едно да запомниш - ако сабале ти е тегаво, удряш едно от снощното…“. Нищо повече. Сега моментът беше точно такъв. Славчо се ухили махмурлийски. Имаше десет минути до влака. Вече течеше закъснението. Нищо, щеше да се справи. Съненият мъж приклекна до бъчвата. С едната ръка намести буркана, с другата тръгна да развърта канелата. В този миг обаче изгуби равновесие и с цялата си тежест се подпря на канелата. Тя изхрупа и се откъсна от бъчвата. Силна струя вино плисна в ръцете на Славчо. Той се стъписа. Бръкна с палец в зейналата дупка. С другата ръка започна да опипва около себе си. Надяваше се да напипа канелата. Само че не успяваше. Виното се процеждаше край палеца му и изтичаше в тъмното мазе. Влакът изсвири. „Край, уволниха ме…“, каза си Славчо, но сякаш това не го вълнуваше толкова. Годината беше добра и отелът роди много. Целият двор беше в дребно, лилаво грозде. Славчо го сложи с много мерак. Единствената работа, с която се захвана в дома си през годината. Сега всичко отиваше по дяволите. Славчо дръпна рязко пръста си, напълни буркана и пъхна другия палец в дупката. Изпи всичкото на екс. После повтори упражнението. Навън се развиделяваше. Уличната лампа угасна. Нещо изщрака близо до Славчо. В капана се бе хванала мишка, която панически блъскаше по телените стени. Защо не можеше да напипа канелата? Къде се беше търколила? Защо даде кофата на Спас? Сега можеше да я подложи… Славчо изпи още един буркан, коленичил пред бъчвата. Дънките му бяха подгизнали от изтеклото вино. Пияният мъж въздъхна, изпсува и извика отчаяно: „Майкоооо…“. Леля Минка не го чу. Славчо продължи да вика майка си. Прозорецът на мазето беше затворен и жената нямаше как да го чуе. Тогава Славчо хвърли буркана към прозореца и го пръсна. Стъклата се сринаха с трясък. „Майкоооо…“, изрева Славчо с последни сили. Този път Минка го чу. Той също усети стъпките и отгоре и скърцането на входната врата. Жената излезе по пеньоар в двора и настъпи счупените стъкла от прозореца. „Майко, ела…“, простена синът и отдолу. Минка влезе в мазето. Видя детето си до бъчвата и бързо го доближи. Наведе се и плахо го погали по косата. Славчо плачеше. Минка го прегърна. „На мама детето…“, тихо промълви възрастната жена с най-голямата обич на света. Заплака и тя. Целуна го. После бързо скочи да донесе чисти съдове. През гарата профуча експрес.