автор: apostola

То- утрото- звъни, като камбана,
и вечерта е тиха, като стих.
А през деня сърцето е мембрана
и в нея себе си сега открих.

В сърцето и живота ми бълбука.
Във него ми е кода закован.
И няма тука припозната скука-
нали за бъдещето е призван.

Във пулса му е дългата ми крачка
на поднебесното ми битие.
Животът се измерва с мъдрост- пачка,
като цена за дълго житие.