автор: PeterVan

Малкото рижаво коте
бе
Малкото слънце на радостта ми.
Когато се мернеше само,
огряваше целия двор.
Но жената на брат ми
мразеше
Малкото слънце на радостта.

Веднъж ме нямаше четири дни
и моят брат
не му даде да пие вода.
Тогава
Малкото слънце на радостта ми
пи от разтвора,
с който пръскам лозите
и аз погребах
красотата на целия двор.

Малкото слънце на радостта ми
слезе в Долната земя,
за да прогони мрака от нея.
Мракът избяга оттам,
но заседна в душата ми.

И моят брат
не ми е вече брат.