автор: marisiema

Разкривам се цяла на вятъра.
Сред мрачните облаци бродя.
В земята се гърча, в краката й.
Гърба си във залеза топля.

Зоват ме незнайните пътища.
Зове ме просторът огромен.
Нахълтва във моите сънища
със нежния бриз и със огън.

Бистри ручеи плискат в прозореца.
Следя техните тичащи форми.
Сякаш живи, те грабват ми погледа,
но се скриват,безмълвни, надолу.

А в небето, червено от пламъци,
съскат ядно дъждовните змии.
Докосват със зъби сърцето ми,
проникват, готови да пият.

До мене лудува си вятърът,
играе и тича през нищото.
Погва ме, разпилява ме някъде-
и накрая до край ме разнищва.

Къде е магазинчето, чудното,
с "двете малки полички", за Бога?
Бих хукнала бързо аз, лудата,
да грабна надеждата гола...