автор: Lefty

В дяволитото око на Сатаната,
едно измислено момиче спи.
Сънува облачността на Тишината-
отсъствие, което я боли.
Тихо слънце е напекло.
Косите и протекли,като мед.
По страните ми остават дири
от презряла сладост...
.....и пчелите тичат, като щури да ме целуват
с очите й ливадено зелени,
поръсени с жълтици откровение...и щурците
пеят:
Слънце си,
Напекло мислите ми в дни, когато ужасени
се взираме в действителността,
стиснала Настоящето ни, покосено от омраза.
Сълзите ти са кървави, Дете........И всичко е извън теб,
отвъд мен, но в нас...
Болката остава.
Понякога ни преобръща.
Става, и на пръсти се измъква.
А някой заспива завинаги.