Като тъжна вощеница изгорях –
гледам те и ме обзема страх.
Ти за мен си все така красива
като нежна горска самодива.
Но се чудя, аз – за теб какво съм
вече побелял и поизносен?
И не знам дали ми е утеха
да съм като стара, топла дреха?
Като тъжна вощеница изгорях –
може би последен, но разбрах:
Няма смисъл моето „Защо?”–
имаш вече новичко палто!
Бой..Боев, 2015