автор: mihala

Надежда свята, страсти и печали,
разтворени в несбъднати мечти,
забравени от людете страдални,
всред димни и забулени очи.

Очи прощални в нощите печални
сълзи безпаметни, звезди, луни
и небосводите желани
отнели чувства, радост и съдби.

Каква печал, разбулва всички тайни
на кърваво раздрани съдбини
и тайните на хиляди желания
за светли и мечтани бъднини?...

О,моя милост, скрита нейде в мрака,
запряна и залостена с остен,
където липсата на чувства святи
разтварят радости - животи в плен...

Безумна милост, твоята постеля
ще спре пред нечий пламен кръгозор
и ще поеме своята нефеля,
за да заспи завинаги в незнаен двор.

Заспи сега ,прекрасна ми девице,
за бъдни дни, желаеща вовек,
когато твоите зеници
неще да чустват
липса на прекрасен век,
останал и забравил чудесата
на чувствата ,облечени в позлата.

24.10.2015 г.