В неделя
мразя всички понеделници
с непоносимото и ранно ставане,
порязване от бръснене „с прозяване”,
и тракащи трамваи като мелници
ми смилат спомена за излежаване –
в неделя...
В неделя
вторниците са химера;
благодарение на хороскопите
и философското търпение на шопите,
възможен смисъл все ще се намери,
да изаърпя на вторника сиропите –
в неделя...
В неделя
срядата е трудно поносима,
то, сряда си е гадно – като име,
от срядата, о, Боже, опази ме –
директно към четвъртък пренеси ме,
а там ще идва петъка, любимия –
в неделя...
В неделя
не обичам да е празници.
Какви ли празници сега празнуваме?
По празниците – просто не робуваме.
Не ти досаждат шефове-омразници
и чорбаджиите, дори на ум, не псуваме –
в неделя...
В неделя
ми е ден на не-деленето –
тогава и от Музата не се отделям;
в неделя ми е без часовник времето;
в неделя – всичко може да ми вземете –
такъв добричък съм... понякога...
в неделя...
В неделя
ми е ден да пиша стихове
и Музата си я поя с поезия,
от нея. тя изпада във амнезия,
забравя делнични скандали, викове...
И даже с малко секс ще ме поглези... тя...
в неделя...
В неделя,
затова е някак сложно –
хем хубаво, хем някак си тревожно.
Пълзят ти разни мравчици подкожно –
хем знаеш, хем не знаеш що те чака,
хем се надяваш и на нещо... някак...
Ала си жив! Ала си тук! А не „оттатък”!
И всичко е пред теб, и е възможно –
В неделя!
Бой..Боев,
София, 10.10. 200... г.