автор: dbutanski

Когато сърцето говори
и разумът глъхне в нощта,
в гърдите се рана отваря
и стене самотна плътта.

За нежност копняла с години,
душата се свива в юмрук
и нашата съвест кори ни
за всеки набрал се боклук.

Че много премеждия, хали,
гориха живота ни драг
и много безчестия сбрали,
мъчѝха ни лекост и мрак...