автор: Hunterszone

Събитията логично следват своя ход -
заключени в безкрайната цикличност.
А вътре в клетката кипи жесток живот,
човешкото е сведено до само-личност.

Дори с бактериите да сме били едно,
сме се "развили" до нечувани размери.
"Еволюирали" сме до ниво на същество,
което отговори за света не ще намери.

А те са някъде дълбоко, вътре в нас,
във гените, които вещо се модифицират.
Отровата ги разрушава час след час,
дори когато във поднос ни я сервират.

И в застаряващото, изморено общество назрява
истината, че допуснати са грешки в кода.
Все още мислещия индивид установява,
че съвършенството не е в човешката природа.

Светът около нас предлага ни лъжи -
за да заспим блажено в лоното на мрака.
Но някой ден смирени, вегетиращи дори,
ще видим тъмната страна и на Луната.