когато вятърът погали оросените листа
когато пъпката разтвори се, за да покаже нежния си цвят
когато всички думи неизречени останат някъде зад нас,
ще те погледна аз смирено, да чуя чаканите дълго две слова
в очите ми ще видиш пламък, запален от надеждата в сърцето ми
недей угасва този пламък
вземи от него и за себе си