автор: yotovava

Да гледаме с добри очи,
когато утрото прокапва,
а съненият град е чист,
като видение сред мрака.

И слънцето е само свещ,
забодена зад хоризонта,
а краещникът му горещ
е като ласка за бездомник.

Да видя как заплита вън
в тополи повесмата облак,
и сепнеш ли се в страшен сън,
да има как да го надмогнеш.

Неземно страстно пиршество
е повикът на сетивата,
намериш ли уютен дом
във погледа на скъп приятел.

Не трябва много, замълчи,
човек да си е твърде просто –
погледнеш ли с добри очи –
ти вече си говорил с Господ