автор: marisiema

Студеният вятър се вихри
и голите клони люлее.
Подхваща акорди игриви,
с листа пожълтели лудее.

Политат листа- пеперуди
далече, да легнат сънливи
и свойте мечти и заблуди
за миг със смъртта си да скрият.

На тези листа сме роднини.
И нас вятър буен подзе ни.
Мечтите ни, грешки, заблуди
ще легнат в студените бездни.

А после светът ще забрави
как носехме огън в душите,
как ходехме горди и прави,
отворили жадно очите.

Щом стихнат краката корави,
пътеките в миг ще забравят,
че стъпки по тях сме чертали,
дущите си там да оставим.