автор: korabniplatna

Понякога ми липсваш тихо, плавно,
като пулса на душа ранена,
като фона на картина крива.
Понякога е удърно и остро,
като нож пронизващ плът,
като буря, дето разрушава.

Понякога умирам бавно,
през деня, когато те забравям.
Понякога отново пак се раждам
в съня, когато си до мене.

Понякога съм жив, а друг път
- мъртъв .... също като тебе!