автор: dbutanski

Самотен глас е в мен -
сред бяла, бяла стая;
тъга и болка - в плен
на шеметна омая...

Аз влизам изнурен,
присядам, свит от мисъл
и в трудовия ден
съм пак се тъй улисал...

Текат минути в мрак.
Оглася звън простора.
Просветва вън маяк
и чезне и умора...