автор: rumenaradeva

Ти ли, Сеячо, лилава роза в мойта градина садѝ?
Ти ли,на птиците полята дарѝ?
Усмивка на цветето ти ли дарѝ?
Кой в душата ми лѝлава роза посажда?
Кой ли със нежност лилавата роза дарява?
С цвета на царете облече ,и..
Лилавата роза превърна в цвете-човек!
Изгрей ли Луната - лилавата роза,разцъфва
И….(!)
Шепот..
И..(!)
Морска бразда съм..
И песен.
И”прелет”.
И сън...и...обичам…
до болка обича Сеяча,
що роза лилава
в човешките дни посадѝ.
Цвете от милост Той даде
и път.
И вече вървя неуморно... Няма!
Няма бряг.
И няма край любовта
И няма аромат сравнѝм
С…лѝлавата роза-що в моята” градина”живее!