автор: MaCTePa

Слънцето дяволито наднича изпод влажните завивки на бурната нощ.
Зачервено и ухилено до ушите.
(Как само сгрява тази усмивка празните мисли на един празен човек)
Филмът е започнал без нас.
Днес ние двамата сме, под светлината на прожектора, само зрители.
Там долу тече трескава подготовка за Понеделника.
Забързаните актьори в самотата на личното си пространство обмислят евентуални реплики.
Котката небрежно се оглежда за скромна закуска преди лягане.
А гларусите, въодушевени от факта че са се събудили живи (благодарение на Котката)
пируват на плажа и пеят пиянски песни.
Всеки играе своята роля в собствено време,
без да си дава сметка, че утрото е миг безвремие
и Слънцето се усмихва.
Усмихвам му се и аз...

- Добро утро, Слънчице!
Охоо, пиеш кафе, пушиш, и пак ли пишеш?
Значи утрото наистина е добро :)
- По-добро не може и да бъде. - казвам аз и я целувам по шията. - Марш да си измиеш зъбите, палавнице!