автор: thestranger

Самотата в чаша вино ще заключа.
Ще се разсърдя на сълзите си дори.
Но някога дали ще се науча
да не умирам, щом си тръгваш във зори?

Ще се удавят спомените ни в Мерлото,
ще спре на гърлото ми пареща тъга.
И щом погледна сянката от теб в леглото,
ще ме връхлита пак онази самота...

Незнам дали ще дойде ден, когато
ще мога да те пусна без сълзи...
Ограбил тялото, сърцето ми, душата
да те целуна, без до кръв да ме боли.