автор: pastirka

"Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие."

Добромир Тонев

Ръцете ли? Къде са ни ръцете?
Забравихме, че те са за прегръдка.
Приличаме на ходещи двуцевки.
След нас издъхва въздухът на глътки.

Разпятието тежко - зеленяса.
На Рождество проплаква за Месията.
А Девата отдавна е наясно -
с ръцете браним кокала в чинията си.

И няма кой с любов да ги разтвори
и ни дари с прегръдката закриляща.
Поете от отвъдното, безспорно е -
Човеците умряха! Смърт - за нищо.