автор: blagova

Септември ни отпусна още лято.
Горещо като в юли, но без дъжд.
Объркано, мигриращото ято
се лута още в спомени за ръж.

Съблече ни навлечените дрехи,
а то самото хукна навъзбог.
Наметнато със слънчеви доспехи,
препуска си от трън на глог.

Бръмчат оси в съзряващото грозде.
Тече от него лепкавия сок.
Не е готово тяхно благородие,
до златния карат му трябва срок.

Презрели, тупкат праскови и сливи.
Хлапето-лято брули ги без прът .
Раздухва и последната жарава,
преди да хване звездния си път.

Не си отивай, пакостнико,още!
Подлъга ни чрез юлската дъга,
а от дъха на хладните ти нощи
побиват тръпки есенна тъга.

Изниза се , надменно нос навирил,
смирено тих пред кръговрата строг.
Прикрил с порои топлите си дири,
звезди да брули хукна навъзбог.