автор: Layla

О, замълчи, девице мила!
Не пърхай с мигли от сатен.
За миг с ръка ти би изтрила
туй, за което всяка дева
живот би дала в тоз момент.

С очите на невинността
тъй тихо в пазви приютила
събличаш моята душа.
Тук всяка би се извинила,
че приютява похотта.

Не скривай устни със ръка,
защото те са вход за рая
и думите на благостта
не могат вече да омаят
притръпналата ми душа.

И с ангел да си се събудил,
неискрена е честността,
която с радост би изгубил!