автор: daro

Твоят влак отдавна замина
и нужно ти е време да останеш
в безплътното
и уплътнено очакване.
Слънцето
в монетата на релсата се взира
и в теб отскача блик
от фикция на детелина.
През килийката на закъсняло отчаяние
една надежда ципокрила
бъзва в кръгове на достояние...
което пита:
Колко път измина щастието
за една година?
Дочуваш на метафората мегафона –
„пътниците да отстъпят от перона,
влакът идва!“
По челото ти,
туптяща веничка отмерва
тиктака
под топло синята завивка...
на зимната нощ.