автор: Kanegan

Слиза септември със златна аба,
и в хлад и тъга есента се премята,
а жабите в подмолите на близката река,
нощем безутешно се надкрякват.
Тополите шептят с разперени листа,
брезите в злато зъзнат разтреперани,
дворовете с треви изсъхнали, в самота,
по улиците кестени опадали - намачкани.

Прибягва куче плахо и накуцващо,
на сянка се превръща край дувари.
Къщите снаги стопили остаряващи,
лозници крият с провесени кехлибари.

Сакъзчето на мама проточило листа,
със цветове магия, напълнило е двора,
а в бряста с извисената снага,
птица в синьо скрила се, говори.

Небето в златно лилав цвят заспива,
а слънцето потъва бавно зад баира.
Усмихната на свода грее бледоликата луна,
звездите около себе си прибира.

Това е есен- хладна с нощен лепкав мрак,
вятърът през порти се провира,
студът прониква в теб,а само рижия котак,
те милва по кракът и си преприда.