автор: izi9a

Неделя следобед е най-тъжното време.
Площадът е пуст и градът тихо дреме,
а аз си стоя и гледам по двора
как вятърът влачи боклуци с умора.
Изведнъж вятърът просто се спира.
Небето се смръщва. Дали не умира?
Започва да плаче със дъжд по паважа...
А аз... нямам вече какво да ти кажа.