Не ме убива този път към новото.
И старите неща не бе убиха.
Навързани на възел само хората
забиват във сърцето ми бодили.
Човъркат ме с най-силната си злоба,
с пасивния си страх ме заразяват.
Но аз не бягам, някой ден ще мога
дори след този щурм да оцелявам.