автор: traveller

Погали ме, пролет. Нека тръпна
под дъжда ти, кротко завалял,
да ухая с цъфналите пъпки -
мокър, неоткрит и зажаднял.

Посрещни ме, лято. Нека тичам
в зрейнали под слънцето жита,
да съм цвете, поглед на момиче...
и щурец, засвирил вечерта.

Прегърни ме, есен. Нека зрея.
Направи ме твърд, утъпкан път.
Да вървят по мен и да се смеят -
искам се виновен, че вървят.

Отвори ми, зима. Вече идвам.
Виждаш ли следите ми в снега?
Погреби ги. В бяло и безименно
и не ме буди... до пролетта.