Поне веднъж през лятото листата не мълчат
и зашептяват търсещо на старите си клони –
когато в тях попие усмихнат, топъл дъжд,
превърнал в капки лятото и седнал да го рони.
Тревите се превиват към жадната земя
и щедро й даряват безгрижни, едри капки.
Така се гони жажда. С вода и топлина,
поднесени завинаги, оставащи за кратко.
Черешите проблясват след дръзналия дъжд –
намокрени звезди в черешова вселена.
Родени са за лятото, а то пък изведнъж
заплака невъздържано в листата уморени.
Поне веднъж през лятото небето ще дари
по капка дъжд на всеки, посегнал да го вземе.
Протягам си ръцете. Обичам да вали.
Черешово. И дълго. Почти като безвремие.