автор: KBoianov

Колелото на времето се върти и изтъкава шарката на световете. Спиците му заплитат съдбите на човеците откакто свят светува.
Но в дни на върховна нужда има избраници- тавирен, що променят съдбините на вековете.
В третия век, под Драконовата планина, едно бебе изплака в снега.
Вятърът се спусна от върховете, за да възвести Началото. Той прошумя през Таренов сал и Кемлин, чак до Бялата кула на вълшебничките айез- седай. Ясновидката Гитара Морозо извика пророчеството, че възвания да се бори с Тъмния е роден и падна мъртва на земята.
Засили се вятърът на юг към Тирския камък и мечът Каландор затрептя, жаден за десницата на избраника на Светлината.
Ветроловките от Морския народ хванаха новината в платната, че времето на Корамуур е настъпило.
Изви вятърът през Аийлската пустош към митичния Руидийн и Мъдрите зачакаха Оня, що иде със зората, Кар- а-карн, роден от Дева на копието.
И с каквито имена да го наричаха, той беше Преродения дракон, наречен да се възправи срещу Сянката в сетната битка – Тармон- Гайдон.
Изстена вятърът и се понесе на север към Шайол Гул, де в бездната бяха запечатани със седем печата от куендияр Шейтан и 12-те Отстъпници, но не навеки. Страшно буботене се понесе от дълбините и Тъмния се възрадва, че е дошло времето да счупи Колелото и да властва над Мрака. Напъна се и печатите на затвора му започнаха да се пукат.
И заизлизаха от там зверове- тролоци, мъдраали, летящи драгхари и мракохръти.
В тия времена на бран, Шарката роди трима избрани. Силна беше кръвта на Манедрен, забравен от синовете си.
Ранд- ал-Тор- Прероденият дракон.
Мат Каутон, комарджията, що наду Рогът на Валийр, за да пробуди загиналите герои от Приказния век срещу Сянката, понесъл Копието на съдбата.
Перин Златооки, ковачът, що говори с вълците, с чук в ръка и белия пряпорец на Дракона в другата. До него е Файле Соколицата, верната му обич и опора.
Събудете се, бардове и веселчуни! Защото Векът на героите настъпи! Сложете нови струни на арфите, че безчет са героите!
Пейте за Лан Мандрагоран от заличеното от Тъмния царство Малкиер, носещ Мечът на кралете за мъст и погибел!
Пейте за Нанив билкарката, що стана могъща лечителка и се възправи срещу Отстъпниците!
Пейте за Егвийн Сънебродницата, дето въздигна Бялата кула от пепелищата!
Събирайте брадви, наточете копия и мечове, но най-вече възправете вяра и дух, защото Сетната битка наближава!
Тъй прошепна вятърът.
Две сълзи се отрониха от сините очи на бебето в снега – сълзи за Светлина и орис.