... да оближеш капналото като мляко време на часовника ти,
да се потопиш във миговете на една секунда
и в движението на жеста, който самотата изличава
намясто да останеш във спрелия му механизъм...
да живееш, нужен е талант на гол проводник –
близне ли го дневна светлина, жичката му светва
един възможен пристан във импулса
на туптящия ни секундант...
преди смъртта да раздаде ответа