автор: botyofentiev

Някак си всичко притихна,
полегна и се сви.
За последно ти се усмихна
и всичко стана „преди”.

Там дето имаше грижа
във споделена взаимност,
остана в празната хижа
една овехтяла невинност.

Там дето се галеха думи
и жестовете шептяха,
останаха спукани гуми
под разсъхналата ни стряха.

Там дето мечтите наивни
строяха кули от въздух,
прокиснало вино наливно
поддържаше някакъв дух.

И като гвоздей ръждясал,
забит в любовта,
някакъв скелет брадясал
се зъбеше на света.


botyo