автор: 6ureia

...когато тя му донесла чука за да закове той пирон в стената,
за да окачи снимка на неговите мама и тате там, той бил нещо ядосан и в яда си не уцелил пирона ами пръста с който го придържал, и изпуснал чука, а той паднал върху босите му крака и го уцелил право по оня палец, който бил по-чувствителен към болката, и той се превил и изкрещял и започнал да й вика че тя тя тя именно тя била виновна за всичко, че била най-големия карък на света, че до каквото и да се допряла го урочасвала с безмерния си галактически кутсуз, и че ето сега и тоя чук, тоя ужасен тежък метален чук, гаден мръсен противен чук да му го начукам, да ти го начукам и на тебе каръчко смотана, дори и него ти го урочаса да ми падне на крака, цял един живот ми отрови с твоя лош късмет, с твоя НИКАКЪВ късмет, айде - той да си беше само твой иди-дойди! ама ти до каквото и да се допреш, с каквото и да се захванеш всичко облъчваш с противният си кутсуз като радиация, всичко, всички, навсякъде, ти си прокълната, една отвратителна прокълната дебелана която ми съсипа живота чук-чук-чук! целия ми живот зачука като пирон в стената на нещастието, в стената на депресията, в лайняната стена, чук-чук-чук! и ето ме мене:ръждив и изкривен пирон зачукан в стената на старостта, а ти ти ти ти ти, точно ти кобро плюеща лош късмет, ти стоиш, мълчиш, винаги мълчиш и ме дебнеш - тиха, летална, зачукваща; дебнеш и точно когато спя, когато съм буден, когато съм весел и безгрижен, когато ми е хубаво, когато искам да поставя снимка на мама и тате на стената защото по - дяволите-тоя-апартамент-където-сега-ми-се-киприш-ти-беше-техен-а-от-твоите-дебели-и-прокълнати-родители-получи-в-наследство-само-убийствения-си-кутсуз, точно тогава ти чук-чук-чук! почукваш с вселенската си каръщина на вратата на болката и вратата се отваря и цялата болка на света се стоварва върху мен на мен, във мен, като ей тоя чук по моя палец, по по-чувствителния ми на болка палец от наличните ми два палеца, защо по дяволите не уцели другия, ама не не не не, ти знаеш кой от двата ще ме боли повече, знаеш, знаеш, винаги си наясно къде е слабото място на един човек, винаги!, и когато го завариш безпомощен тоя човек, например когато го завариш да кове пирон в стената за да окачи снимка на любимите си родители чиито апартамент обитава между другото и твоя огромен задник, и когато твоя съпруг те помоли като съпруг съпруга да му подадеш чука, ей тъй като човек те помоли, точно в тоя миг чук-чук-чук! по палеца, по тоя дето най-боли, цял живот, цял един шибан живот боже мой е така - все там където най-боли, никога на друго място!, а какво можеше да излезе от мене само, какъв можех да стана аз, каква жена, какви деца, какви внуци можех да имам аз сега, о боже, какви! но не не не не!-хубавите жени, деца и внуци са жените, децата и внуците на другите хора, на нормалните хора, на живеещите хора, а аз, аз, аз, аз съм един ненормално неживеещ нечовек, женен за жената-проклятие, за жената-прокоба, за жената с най-лошия късмет на земята, за жената без НИКАКЪВ късмет, децата ми са някъде на майната-си-райна!, а внуците ми са едни напразно похабени сперматозоиди, удавени във градския канал, ето това съм аз, чук-чук-чук! чукът на твоето нещастие ме смазва ежедневно, ежечасно, ежеминутно и аз не мога да си поема въздух, не искам да си поема въздух защото знам че тоя въздух си го дищала ти, и че той вече е наситен с проклятието, прокобата, кутсуза и лошия късмет, ти отвратителна мечко, целулитна мумийо, върху тебе, именно върху тебе тегне проклятието на Тутанкамон, на Хеопс, на Ехнатон и на цялата менажерия подобни гримирани древноегипетски педерасти, проклятието което е било предназначено за всички ония които дръзнат да пристъпят, да осквернят с ламтежите си за слава и богатство гробниците им, отвратителните им гнусни пирамиди, за тях и за целия им род е било произнесено това проклятие, и ето на, ето на идиотко тъпа, един хубав ден не щеш ли някой като твоите противни родители, някой тлъст дебил като баща ти и развален грамофон като майка ти, един ден с кирката чук-чук-чук! зели че отворили, издълбали, прокопали вход към гробницата за да задоволят ламтежа на ненаситните си гъзове, и проклятието излязло, като радиация, и започнало като парен чук да мачка, да зачуква, да зачуква, да зачуква и най-важното:да ми го начуква на мен, на мен, на мен! и то чрез теб, именно чрез теб мустаката кучко,и той й казал още че ако не била тя той сигурно щял да успее да влезе в университет, но тя точно тогава надула корема, глътнала топката, отървала дузпата, и той заради нея станал най-обикновен авто-тенекиджия и цял живот с чука чук-чук-чук! изчуквал ламарините на хорските коли а живота чук-чук-чук! му го начуквал, ГО зачуквал като ронещ се от ръжда пирон в стената на забвението, и че каквото и да направел той, колкото и билета от лотарията да си купел, колкото и фишове за тото да пуснел, колкото и да умувал над резултатите за Еврофутбола, всичко, всичко, всичко! било предварително обречено на провал, на крах, на зачукване, защото тя тя тя тя ти ти ти мръсна дърта нещастнице ти проваляш всичко с което аз се захвана, ти нареди живота ми като дървен паркет и после през цялото време се занимаваше с циклене, циклене, циклене, чукане, чукане, чукане! един изчукан, зачукан, пречукан живот - моя живот, моето щастие, моето спокойствие, и също й казал че не издържа, не понася когато той говори по такива важни въпроси тя все да мълчи, нищо да не казва и да гледа в паркета, не ми гледай в тъпия шибан хиляди пъти изциклян паркет, но тя продължила да гледа натам безмълвна и той я ударил през устата, а на нея й текнала кръв, потекла и по брадата като гъсто вино, и тогава той започнал да плаче, да й се извинява, да й обяснява че без тебе съм едно нищо, нищо, нищо, аз съм един мухльо, смотаняк, неудачник съм аз,че не е мъж, и че ей на - даже един пирон не може да закове в говняната стена като хората за да окачи скнимката на проклетите си майка и татко, и я помолил отново за прошка - да му прости, да не се сърди, защото ако тя не му прости кой тогава ще му прости, кой, кой, кой, и тя го прегърнала безмълвна, погалила го като дете по главата, целунала го леко по бузата при което го изцапала с кръвта от сцепената й от него устна, казала му да се успокои, да не се притеснява, че нищо не било станало, какво толкоз било станало, после се навела, вдигнала чука, подала му го и му рекла да довърши работата си по поставянето на снимката, защото ако не бяха майка ти и баща ти, сега и този апартамент нямаше да имаме, и той мълчаливо се заел с чука да зачуква ръждивия пирон на недоволството си в стената на живота...