На osi4kata
За предпочитане е меридианната реалност,
поне е ясно - меридианите не се пресичат.
А иначе е странно – да уповаваш в паралелите,
но да избягваш опорния полюс, който им държи конците.
В една меридианна реалност – аз съм на Алфа Кентавър.
Не е интересно какво прави там моята неадекватност.
По-интересно е, че в тази друга меридианна реалност
никой никога не е чувал за Алфа Кентавър.
Причината за това може да е липсата, но тя е лесна.
Никой не е чувал, защото в меридианната реалност
едва ли някой има слухов орган, за да улавя механични трептения.
Въобще, и физиката, и физиологията, са нещо много просто,
когато са тук. Но в хипотетичното там, са далеч дори от хипотетичност.
Добре, съзнанието има нужда да плава, ще избегнем спора по този въпрос.
Но плаването е винаги в собствените немеридианни води
(понеже няма какво друго да изцедиш и кое корито да напълниш).
Паралелите и меридианите са измислени – за да схематизираме една огъната плоскост.
Но и двете имат следното основно качество – правят цяла обиколка
и после се повтарят отначало.