автор: erka

...но не във твоя ритъм.

Танцувай бавно.

Бавно... като изгрев,
на който му тежи небето,
а хоризонтът е
единствената струна,
пресякла тънко
пътя ти към мене...

Танцувай...

... през солените акорди,
стаени в пръстите на буря,
когато нищо не държи небето,
освен, проблясващите в бяло мълнии...
Когато ветровете са прегракнали
и се разпадат в дъжд
и дрезгав шепот...

И после...

...после можеш да изгрееш,
в каквото е останало
от мене...