В някой слънчев ден
ще си тръгна внезапно.
Ще надскоча себе си
и пределите на търпението.
Ще разкъсам паяжината
на задължения
и вярност.
Ще метна миналото си
през рамо.
И ще поема
по отречения път.
Път,
за който
за връщане обратно
билетът е продаден.
Еднопосочен.
И опасен...
Пътят.
За нанякъде...
Без значение.
Важното е
да ме дочака.
И да изтрие
                следите ми.