автор: KBoianov

Синият се спусна към кораловия риф още с първите лъчи на слънцето. Струите светлина галеха кожата му през лазурните води.
Племето още спеше в лагуната, дори и Закачливка, която вечно измисляше някаква лудория.
Ловецът се нахрани с няколко раци, непредпазливо излезли от подмолите и се насочи по-надълбоко.
Тук теченията бяха по-студени и неволно потръпна от допира им, макар да го очакваше.
Не след дълго стигна до Скалата, където имаше писмена отпреди Последната война. Остатъци от спомени, букви- неразбираеми и ненужни.Защо им бяха, като общуваха с емоция и мисъл?
Синият откъсна едно водорасло, опитвайки се да почисти надписа.
Голямо ято от рибки се рееше на повърхността над монолита- първокласна закуска за племето.
Трябваше да ги повика...
Х х х
Ловците си поеха въздух и обградиха ятото хамсия. Кафявият малко се позабави, но това не беше фатално. Сребристият изсвири и всички сгъстиха примката, така че водата закипя от изплашената риба.
След няколко живителни хапки, ловците отстъпиха място на останалите. Трите бременни доволно закусиха. Морският народ спазваше правилата на рода, съхранили племето сред сините дълбини.
Примамена от кръвта, една призрачна сянка се появи над Скалата на спомените. Синият отпи от водата и усети кръвожадната миризма на Бялата смърт. Тя идваше...
Х х х
Бялата смърт бе това, което в далечното минало наричаха акула. Сега това бе чудовище, пред което трепереха дори китовете.
Сребристият помнеше битките, водени от племето и приятелите, загинали от ужасяващата захапка. Там, до Свещената скала на рода, те приеха днес сражението.
Бременните се скриха в задната част на основата на монолита.
Ловците застанаха в редица, очаквайки засилилото се чудовище. Очите на акулата действаха хипнотизиращо, но в последния момент бойците се отдръпнаха и Бялата смърт удари муцуната си о камъка.
Разярената акула се обърна светкавично и захапа Кафявия, който се загърчи в зловещата й захапка.
Синият си спомни как същата участ бе сполетяла брат му и червена пелена изпълни чувствата му. Той удари с всички сили съзнанието на призрачния звяр и впи зъби в окото му.
Останала с едно око , Бялата смърт изрева и се понесе към дълбините...
Х х х
Синият знаеше. Сега племето ще се нареди пред Скалата на спомените. Жените ще подемат тъжната мелодия, а след тях и другите.
Двама ловци ще положат тялото на Кафявия в основата на монолита.
Той знаеше всичко това, но заплака. Скръбта вибрираше в лазурните води и отекваше в далечината. Тя се смесваше с млечната белота на Луната.
Синият отпи от млечната скръб и си помисли за скръбта на дедите, изваяли буквите си на свещения камък.
Сребристият- мъдрецът и главатарят на племето започна молитвата:
- В памет на тези, които не оцеляха.
- В памет на тези, които съградиха Началото.
- В памет на тези, които съграждат бъдното
- Ще оцелеем и помним!
Това бяха паметните думи от монолита, останали след пепелищата на атомната смърт.
Хората-делфини поеха към родния дом – Синята лагуна.