автор: lordly

Ще речете, „какво е туй допотопно заглавие, какви са тези архаизми” и ще сте прави, щото в ерата на „Фейсбук”, „Туйтър”, „Линкед-ин” и хилядите сайтове за запознанства, да реши да се ползва от сватовница, може само една такава скромна и благонравна женица, като моята комшийка, Тошка.
„Добре де, кво пък толкова”, ще рекат някой от вас: – „има и плахи хора, дори и в наши дни” и също ще са прави, защото са останали единични екземпляри от тази порода, а най-рядко – от женски пол.
Но, дотук с вашите мнения, защото е редно да ви представя Тошка: една мила женица от съседния вход, 10-тина години по-млада от мен, като мен неслучила с половинката си и търсеща си нова, също като мен.
И тая плаха и хрисима женица, да вземе та да си избере за сватовница, не коя да е, ами комшийката си Дешка, дето всички още от деца й викаме, Дашната.
Иначе, оправна е Дешка, особено с мъжете: трима е водила и сменила официално, а неофициално – и даскал не може им направи сметката.
Та в ръцете, или по-точно в устата на това махленско чудо, хрисимата женица Тошка доверила своите любовни трепети и може да се каже „своята съдба”.
Нагласила се значи Дешка с дълбоко изрязаното си деколте, късата пола, дето всичко се види, набелосала и начервосала се, даже и брокат в косите си пръснала, и звъннала на съответната врата.
Моя милост, в тоз момент тъкмо се беше прибрал от плажа, беше си ударил един хладен душ и само по замотана около кръста хавлия си похапваше полят с мед отгоре пъпеш.
Като се звънна, преглътнах си аз сладката хапка и като си мисля, че ще е я Митьо Семето, я някой друг от кварталните лешпери, без да гледам през шпионката, отворих нашироко врата:
- Ай-й-й – рече Дешка и уж си сложи ръка на очите, ама с разтворени пръсти.
- Ай – рекох и аз, като инстинктивно си глътнах корема, от което се улаби хавлията и преди да успея да я хвана, се смъкна в краката ми (свлече се хавлията, а не Дешка).
Тогава Дешка рече второ „Ай”, ама аз нищо не рекох, а се пресегнах и я придърпах в коридорчето, да не ни гледат хората тъй. После стана една, дето не е за разправяне, а още по-малко за писане тук. Чак по-после Дешка ми обади целта на визитата си и че тя идела при мен като сватовница.
И така, седя сега и умувам: как ще сляза довечера пред блока, как ще погледна Тошка в очи? Иде ми направо да изчезна и да се скрия, ама пък с моите скромни финанси – по далеко от Каспичан не мога да стигна. Пък, ако се намери тук някоя добра и хрисима женица да ме скрие и приюти - нека се обади!