автор: Solara

Съвсем наскоро купих си крила.
За някои е лудост, но пък ми отива.
И яхнала разхождам се на лъв
по някакви си звездни ниви.
Защо ли? – питаш ме сега.
Не му е време да се вдетинявам.
Щастлива съм и стига засега!
Сериозността не ми приляга.
Налей екстракт от светлина
и я изпий на екс като текила!
За мое здраве... Знаеш. Не боли!
Усмивката ти толкова е жива.