Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Rozemondbell
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14180

Онлайн са:
Анонимни: 425
ХуЛитери: 1
Всичко: 426

Онлайн сега:
:: fyon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДърво Калина
раздел: Разкази
автор: boliarkabg

Знаете ли я Калината? Виждали ли сте това дърво и червените му плодчета?

До ден днешен не ми се е случвало да видя другаде, освен в нашето село. Така са се стекли нещата, не че е толкова рядко дърво. Спомних си за срещата ми с Калината случайно. Прочетох в един вестник, че в народната медицина се ползва за лечение на хипертония, понижен имунитет и простуда. Тогава всичко си дойде на мястото. Спомних си:
Някога, много отдавна /това между нас казано/, когато бях малка, дойдеше ли есента, кротнеше ли се измореното слънце сред синьото небе, баба повеждаше мене и сестра ми да наберем калинки. Някои от вас може и да са чували за моята баба. Баба Нейка, Минювица, от Жевезлика. Тя наместваше изкълчено, навехнато, бабуваше на животни предимно, лекуваше с билки. Много хора от селото и до днес я споменават с добро. Свързах тези нейни дарби и прочетеното във вестника, разбрах защо си е беряла баба ми от Калината.

Та, като дойдеше есента, в някой от тихите й, спокойни и топлички дни баба, за наша най-голяма радост ни повеждаше да наберем калини. Дърво Калина имаше на едно- единствено място тогава в землището ни. Като излезеш от селото по пътя за с. Звезда, след старата циганска махала се пресича едно дере, Казълджишкото дере. Преди да го минеш това дере, поемаш по стръмния баир от белопръстница и песъклива почва в ляво от пътя. Минаваш край едно от последните мешови дървета по поляната край Ветите лозя . По него време крайните от тях, граничещи с поляната, бяха оградени с дувари. Не, не срещу крадци, а да не влиза добитъка дето пасе вкусната мека тревица наоколо. Покрай тия дувари тръгвахме баба, аз и сестра ми. Преди да се навлезе в чаирите между високите нивя от двете страни на дерето, току в един дувар растеше Калина. Яко, невисоко дръвче, забило жилести корени в камънака. Отрупано с малки калинки. Те пък с ръбчета, като зърната на днешните модерни керамични гердани. Надпреварвахме се със сестра ми коя първа ще зърне дръвчето и тичахме със зачервени от щастие бузи. Баба навеждаше най-ниските клони, заръчваше ни да берем само хубавите плодчета, да ги избираме възможно еднакви. Естествено, че ги беряхме за гердани. Баба казваше, че тези гердани са за здраве. Предвидливо винаги носеше забодена на дрешката си голяма игла със замотан върху й канап. За герданчетата. Кой ще ти чака да ниже чак като се прибере в къщи. Всичко ставаше на място. Докато ние беряхме калинки, баба също береше. Навеждаше по-високите клони, избираше по-узрелите. Напълваше една кошничка и после казваше:”Хайде,стига ни толкова. Да има и за другите, за хора и животинки”. „Бабо, че те калинките не се ядат, кои животни ще ги берат?”-питахме ние зяпнали от учудване. „Които им трябва те си знаят”- отвръщаше баба и сядахме да нижем герданчетата. След като ги сложехме на вратлетата си, набирахме още малко в нашата кошничка, за приятелките си и те да си нанижат герданчета. После щастливи поемахме обратно към къщи. Подскачахме пред баба по прашния път, поглеждахме се една друга крадешком да видим как подскачат герданчетата на вратлетата ни. Поспирвахме тук и там в страни от пътя да си съберем и бели охлювчета, залепнали по сухите тревички на път за кой знае къде. Притичвахме до някоя ниска трънчица с оцелели сини плодчета, откъсвахме си макар, че тя тя не пропускаше да бодне някое от пръстчетата ни с трънче. Бяхме весели, щастливи, защото нашата любима баба и тая есен беше намерила време да ни заведе за калинки, при единствената Калина която растеше в околността. При такава разходка чух за пръв път легендата за голямата жълта змия, която пази ветите лозя и за която скоро ви разказах.


Милка Маркова


Публикувано от alfa_c на 29.07.2015 @ 23:57:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   boliarkabg

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Тук
автор: bukvist
1333 четения | оценка 3.66

показвания 8931
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Дърво Калина" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Дърво Калина
от Kanegan на 30.07.2015 @ 11:07:05
(Профил | Изпрати бележка)
Забележителна баба, и интересна история!!!Поздрав!


Re: Дърво Калина
от boliarkabg на 30.07.2015 @ 11:23:03
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
даааа,наистина беше забележителна! Благодаря ти!

]


Re: Дърво Калина
от IGeorgieva на 30.07.2015 @ 23:16:09
(Профил | Изпрати бележка)
Такива бяха бабите - учеха ни неусетно на най-различни неща...


Re: Дърво Калина
от boliarkabg на 31.07.2015 @ 08:49:23
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
да, оцених това не много късно, а сега продължавам да се сещам за какво ли не...може би защото 12 години живях заедно с баба и дядо, а после на 200м от тяхната къща? Може би защото в семействата ни някога се възпитаваше уважение към възрастните...кой знае?

]