автор: Albatros

Калоферският влак пристигна рано.
Завари ме със бирата в ръка.
И аз ти казах стих от Дебелянов –
аз искам да те помня все така.

И ще те помня – тъй неотразима! –
с летящото в очите ти небе.
Добрият стар Вълшебник от килима
извади те – от своето бомбе.

Стрелочникът дори ми каза: – Браво,
ти си енциклопедия бре, ей!
Така живея – с болката отляво,
разкъсан между „Сбогом!” и „Здравей!”

Билет до Варна няма да ми искат –
към тебе гратис моят ден снове.
Така жестоко свирна машинистът,
че ми разцепи куфара на две.

Две птици между севера и юга,
едва ли ще гнездим отново тук –
ти утре ще се правиш на съпруга,
аз утре ще се правя на съпруг.

Не ти написах стихче на коляно,
помни ме как ти махнах със ръка,
и с онзи светъл вик на Дебелянов –
аз искам да те помня все така!