автор: veronikas

Зная, че когато се обърна
всичките тъги ще са големи.
Силата ми ще е в кърпа вързана,
а сърцето – с броня.
Само че, не се обръщам никога
и грижовно съм забравила -
нощите ли са били изгубени,
или съм се въртяла като пумпал.
Зная, че това е без значение.
Лятото ще ми предложи -
длани, след изгубено доверие,
смях, когато ми се плаче.
И не зная как събирам полюси,
без да помня пътя и посоките.
Бъдещето, до минута съм проучила...

Въпреки това... ще си го сбъдна.