автор: gringo

- Здрасти, Нане!
- Здрасти, Вуте! Оти идеш чак сега, я вече сам на втората ракиа…
- Нема страшно. Ка ми е жадно, е сегинка ше му люсна една двойна, и сам те стигна̀л! Ама и едно бирѐ ше зема за безалкохолно…
- Така, така, Вуте, и на мене, да ти кажем, най-добре ми е да му дръпна еди як гълток ракия,па после и с една студена бира като го затапим… Кеф!
- То, бирата, ако ме питаш, си е баш безалкохолно. По-арно сто пати…Не си ли гледа̀л по телевизиата, че американците, кога си седат на баро, как ниа с тебе сега у кръчмата, им сипват у едни манѐнки чашѐта уиски, и веднага и бира им наливат.
- Така си е, Вуте, на екс чашѐто, и веднага отгоре –бирата.
- Ама, Нане, много манѐчка тая чаша, с уискито де…Оно не моеш да го усетиш, да те загрее… Па и слабо – четиресе градуса!
- Верно думаш. Язе като му ливна отеднаж сто грама от оная, мойта, грозданката, дет е педесе и нещо градуса – първом само я усещам как мазно, мазно се лъзга по гърлото надоле, а после отеднаж ми загрее на коремо… И едно леко, леко ми става, едно убаво такова… Ха, тѐ Пешо ти я носи… с бирѐто… А наздраве!
- Наздраве, Нане! Е, те сега е друго! Ама , Нане, да знаеш, бесен съм на жената! Щех да я прѝбия!
- Защо бе, Вуте! Та твойта е злато! Само си трае… А колко пати за резил сме става̀ле у вас… Даже малко ме е срам, като се сета. Нальокаме се като свѝнье, бучиме по цела нощ, а она се си трае… Мойта, знаеш я каква е люта, чак и мене понекогаж ме фаща страх… Затова, ако съм много фиркан, отварам поле-е-е-екинка вратата – да не ме чуе, и си легам доле у мазето… А твойта… е-е-е-е, твойта нема да шукне , ако би на дъ̀рво да се прибѐреш…
- Е, тѐ за това съм и ядосан, че гледа на секи да уго̀ди, мир да има, децата се жали, ама да си дода на думата - вчера се прибирам от риба, и на улицата срещам ония, двете циганета, на Асен, насреща ми с каруцата. Спрех ги аз, та да им кажа да минат утре по обед, да ми закарат на сметището малко боклук - от строителството миналото лето бе остана̀ло малко – счупени ту̀ули, да̀ски, тѐлове и желѐза разни, та да се поочисти малко дворо, и що да вида!...
- Що да видиш?
- Двата матрака, от диванете, дето ги сменихме с нови миналата годин - у каруцата! Они беха най-чистото у каруцата. Ама ра̀зпрани… А си беха здрави – на едни шарки, засукани, не мож ги сбърка̀. Е-е-е-ех, ако знаеш какво са виделе тие матраци… Мили ми беха, спомени, знаеш… Бех намислѝл у барачката да си ги тура, а то – на тех да си търкат мръсните задници Асеновите циганета!
- Ромчета ше викаш, че ако те чуат ония, от Хелзинскийо комитет, може да те за̀прат за расистко изказване!... И за нетолерантност!
- Майната им на тие от Хелзинскийо! Млъквай и слушай, че…черно ми става, ка се сета как се беха опна̀ле връз мойте шарени матраци, дето… Как да е… Не ме пресичай,Нане, че…
- Нема, нема, давай нататъка, че ми стана̀ интересно… Ка така твойте матраци са отишлѐ у Асеновата каруца?!
- Е така! Айшето на Асен по-оня ден дошла у нас да проси дрешки за нейните дечурлига и се разревала, че нема̀ло какво да ядат, че Асен го ударѝл на пиене, големите само с каруцата обикаля̀ле и , а трите малки чавета по цел ден пища̀ли гладни… И о̀стави това, а и немало̀ каде да спат, че има̀ло само едно легло и една кушетка - за седем души…
- Е, и?
- Какво „Е, и!“? Не се ли сещаш?! Оная мойта, милозливата, да земе да ги съжали и от добро сърце да им даде матраците …Наште матраци, дето ги зехме с Ганка, кога се оженѝхме, дето на них и Иван, и Герганка… сещаш се, де…
- Да бе, сещам се, ама па ти, какво толко се палиш… Дала ги жената, съжалила ги, щото и добро сърцето. Я оная, мойта, ако беше…
- Ма̀ни я твойта, цело сѐло я знае, слушай мене като ти приказвам! Да не се ядосвам, викаш!Че не било голема работа? Не само е голема, ами и срамна , и най-добре казва, кога тие ше се… как беше оная, купешката дума…а-ха, “интегрират“ ! Интегрират! Пфу!Знаеш ли ти, Нане, кога това ще да стане!
- Кога, Вуте?
- Никогаж! Ама никога, никога, никогаж!!!
- Защо бе, Вуте?
- Защото те тая история с мойте матраци ясно го доказва!
- Е, как го доказва?
- Абе прост ли си, на прост ли ми се праиш? Не се ли запита̀ ти , Нане, главо шопска неуврела, как така тие матраци са у Асеновата каруца, като мойта Гана ги е дала на Айшето да си ги тури у бараката?
- Да бе, верно думаш! Е, ти пита̀ ли ги?
- То добре че само с питането се свършѝ, щото щех да ги у̀трепа!Пердето ми падна̀… Тя, после, мойта, милозливата, го отнесе… Ама слушай, Нане,слушай – питам ги аз - „Какви се тия матраци и що чинат у мръсната каруца!“ „Мама ни каза̀, лела Гана ни ги дава, та да има къде да спиме, и ние с каруцата ги докара̀хме у нас.“ „И защо сега са у каруцата?“, питам аз пак, а нервата ми почва да играе, като ги гледам наште си матраци, милите - не омацани са само, ами и ра̀зпрани! „Еми тате се върна̀ пиян, наби мама и с но̀жо ги разпорѝ! Много страшно беше, уплашѝиме се, че нас ше ни утепа, ама си го изкара̀ на душеците. А ниа с един бой мина̀хме…“ „Е защо ги разпорѝ?“, пак питам, а, Цветелин, по-големото, ми отговара - „Еми щото беше пиян. Кога тате се напие много, бие мама и тро̀ши, какво му падне.“ Приказва цигането и ме гледа уплашено, а аз така съм стисна̀л канатата с десната ръ̀ка, че чак пръстите са ми посинѐле.
- Е, та това какво доказателство е? И на мене се е случва̀ло да строша нещо от яд.
- Случва̀ло ти се е, ама инцидентно! И, ако ти бех дал на тебе матраците, ти, ка̀жи ми, и да се напиеш,щеше ли да ги нарежеш , а? Ка̀жи де, ка̀жи!
- Е, нема да ги на̀режа ,то се знае. Е, деведесе и девет процента съм сигурен…
- А, виде ли?! А тие, и паркетите по апартаментите през зимата го̀рат и коньете у банята си вкарват, и матраци режат. И не за друго, а щото натурата си им е такава. Интеграция! Интеграция, ама другийо пат!И тая, мойта, на майка Тереза ше ми се праи! Га че ниа сме цъфна̀ле и върза̀ле, та и матраците ше дава!
- Щуротия е свършила Гана, ама от добро сърце, Вуте, недей и придиря толкоз..
- Добро, зло, ама тя отнесе бо̀йо и…и… матраците ги нема, дето… каза̀х ти…
- Наздраве, Вуте! Мина̀ла работа! Не връщай лентата назад…
- Да , не връщай, лесно ти е да приказваш, ама не на твойте матраци са е трило гъ̀зовете Асеновското племе… Наздраве!... И, право да ти кажа, Нане, последно време много се разшуме…за това де, малцинствата, дето им викат… И се ядове, дивотии секакви – не мож разбра за какво става дума… Малцинства! Какви ти малцинства, бе, келеши ненакрадна̀ли се?! За циганите иде реч, не за арменци, евреи и турци, а за такива, дето ти матрака им даваш, да има каде да легнат, на меко, а те го кълцат с ножѐве и постилат каруците с него… И ти чекаш „интеграция“! Ама да питам аз, депутатите, дето си се самоизбират с мошеничества се едни и същи, как така от мойте пари, от наште де, на бачкаторите, ше им дават помощи?! Да мързелуват! Да раждат по десетина деца и да ги фърлят после на бунището – да стават просяци, крадци и убийци! А ние – да се свиваме по кьошетата. Щото им требват да гласуват на изборите. Ама вече много дойде… Ех, майко, майчице, що не ме роди циганин! Че как е тръгнало ,скоро от България ше се наложи да се кръстиме Цигания… Мъка, мъка-а-а-а…. Ама това, циганите, не са виновни, а па тие, депутатете, дето за едно гласуване и за един келепир народо затриха, тие, дето ги направиха башка от другите, от назе де… Ми те, циганете, са си вече некаква нова аристокрация, даже не аристокрация само, ами са си цела държава у държавата! Така де – а си го барна̀л, даже до̀ма да ти е влезна̀л –и си у затворо. Ама секирата е зад вратата – а ми е влезна̀л некой, а съм го съсекъл на̀место… А после… и мене си, и децата, и жената… И накрайо и мене си… с но̀жо – като Кочо Чистеменски у църквата… Щото нема държава! Нема закон!
- Не думай така, Вуте! Не думай така, каков Кочо – да не сме по турско… не дърпай гяволо за опашката. Трай там и мо̀ли Господо зло да не ни стига…
- Ше траем! От това траене сме на тоа хал – да ни язди кой как доде и как му се сака! Не знам как по турско е било, ама сто на сто като сегашното чудо не е било! И ти ше ми викаш да си траем?! Край! Нема повече траене, па ако ще да се мре! Я не съм расист, ама вече натам ме избива – може аз да си плащам и данъци, и да бачкам, и каквото там, сичкото, каже държавата, да давам, а ония, ромите (га че са римляне), да не плащат! Значи са си те бамбашка, специални, аристократе! Направо са си като Ватикана у Рим – и мешере си имат, и бароне… Само дето си немат папа, ама па за това си имат цар – цар Киро. Глупости, сетѝх се - не само цар си имат, ами и папа!Ицо Папата! И папа, и цар!
- Та и ниа си имаме... и министре, и… правителства там – я колко се смениа, и цар, такова, си имаме – те Симеончо…
- Такова –онакова! Плещиш дивотии! Какви правителства, бе Нане, каков ти цар бе?! Сите са крадци, до един, каде се гъзат ту на Изток, ту на Запад!!! Децата си пратѝле у чужбината с крадените от народо пари да си живеат, а тука ниа да мреме… Не , нема тука живот за нас вече, нема!
- Е, тука като нема живот, къде да има! Ти не чуеш ли, не видиш ли по телевизоро, че и у Париж, и у Лондон, е пълно с църни от цел свет, и у Америката се гърмат, и атентати, и това, Ислямска държава, и бежанците… Свето е пламнал, Вуте, и вече нема къде да бегаме…Те, тие, от Африката, бегат у нас, ама ниа, ниа от нас нема накъде да бегаме!...
- Да, нема! Ти ше ми кажеш! Аз съм стар вече, сѐ ми е тая – поживел съм си, и добро, и лошо съм видел, що дни са занапред – Божа работа, ама децата! За децата ми е мъка! И така го мислѝх, и иначе го въртех, и на обратно го сука̀х – нема спасение! Как го е рекъл един, не помна кой беше – „От нийде надежда взоро не види!“ И затова им думам – и на сино, и на щерката – „Зимайте децата, една бохча дреи и… бега̀нье! … Ако не у Лондон и у Париж, ако не у Канада и у Америката – а бе, ше одите и у Чукотка, ако требе (това не го знам къде е), ако нема къде и на майната си даже, само тука да не оставате, у Циганията… Щото страшното иде, а ниа сме стадо и не можем да се защитиме, оти нашите овчаре за курбан са ни обещали на другите, на ония, дето наште ибрикчии им слугуват и за жълти стотинки са ни продале… Това е… Каквото има̀х да кажа – каза̀х! Не че ми олекна̀, ама… изпущѝх малко от па̀рата, че бех сѐ гръмна̀л!
- Е-е-е-е, я по-леката! Толко време свето не се е затрил, белким и сега ше се размине… Какво ли не е било! Войни, чуми, земетресения, наводнения… Се ше се опраиме… Я наздраве! Па и ше ти кажа накрайо –какво е писано! Човек предполага, знаеш, Господ разполага… Ти, покрай тая история с матраците, си се нервира̀л, ама не требе така – на години сме вече… Кръвно, сърцето…
- На години сме, кажеш, ама и ти да си видиш матраците у Асеновата каруца, друга ше ми я запееш… Наздраве! А-а-а-а, и друго ми доде на акъло – днеска матраците, а утре – леглото, и най-накрайо, какво – като станеме ниа малцинството, ше ни влезнат и у къщите! И какво ше да чиниме тогава? А? А, умна главо?
- Аман от тебе, Вуте! По-добре да не беше дожда̀л у кръчмата! За едни матраци орева орталъко! Я пѝни ощедно̀, па да ти разправям за Гена на Йото… Ей, Пешо, я до̀нес по още две ракии, ама по двеста, да не те караме па да сипваш след малко.
- Не се ко̀си за мене, нали това ми е работата. Ти само поръчвай и плащай, па ме разкарвай колко си щеш…
- Убаво, ама ти по двеста да туриш! И дай едно лимондѐ за мене и едно бирѐ, от наливната, за Вуте.
- Немаш ядове.
- Като черпиш Нане, ше пина ощедно̀. Чекай, Пешо, да глътна останалото ракийка, та да ми сипеш у същото чашѐ… Наздраве, Нане! У-ха-а-а! Изгорѝ ме, пущината! Ама ме отпущѝ…
- Наздраве, Вуте!Така те сакам! И да не тормозиш Гана за матраците!
- Майната им на матраците! У, какво сам говедо. Нахалост бих жената, ама, па от друга стра̀на, бой малко не врѐди… Ей, Пешо, я на сички сипи по едно от мене, че утре, ка е тръгнало̀, не се знае… Наздраве на сички! Наздраве, Нане!
- Наздраве, Вуте!...