автор: erka

Ти се топиш.
Аз се топя...
...няма и спомен от вчера.

Вчера, когато
дълго горчеше
като прощална камбана
в безветрие...
Падаше тежко
звукът на виновност,
а близостта ни
догаряше бавно.
Всичко, в което
се вричах до болка,
ближеше своите рани.
Мислите бяха
тъмни и лепкави.
Жадно умираше времето...

...и се продъниха
всички пътеки,
бягали дълго от тебе...

Днес се повтарям -
все по-греховна
в непоносимата сладост на Ада.
Но ти, си различен.
Невинно лъжовен...

Липсва само
дъхът на какао.