автор: dbutanski

Навън бе нощ. Ръмеше пак
и сиви облачета спряха.
Из тях Луната даде знак
и нея те добре разбраха.

Просветна леко, без синдром.
Изплува Тя съвсем лениво
и от небесния си дом
разпръсна в дар златисто мливо...

Пътека лунна светлина.
Ефир, осеян със звезди.
Лъчиста нощна ведрина.
- Триумф на влюбени мечти!...