автор: venipec

Залепи ми криле!
Научи ме да стигам до горе.
До върха на небето.
До безкрайното на просторите.
Да рисувам цветя.

Да танцувам с дъждовните капки.
Да съм стих.
Да съм блян.
Да съм мисъл, внезапна и кратка.
И през целия свят
като в сън да премина на пръсти.
Най-доброто да давам.
И с любов да си нося кръста.
Залепи ми криле!

Венцислава Симеонова