автор: wingless

Минутите отново закъсняват
в безброй неща които не открих.
Стрелките мълчаливо изостават
и времето е недописан стих.

Днес… някои неволно ще забравим
а други ще успеем да спестим.
Когато нещо свое им оставим
ще можем ли да ги уравновесим?

А утре... някой може да открие,
пак своите изгубени криле,
минутите в секунди да разбие
и вечността в една да събере.