автор: mariposasenelalma

Не съм море,
нито пък връх.
Не съм и птица,
пореща простора.
Поляна съм
в една гора.
Прохлада съм.
И съм отмора.
И ще съм песен
в радостния ден.
В най-тъжния -
утеха за сълзите.
Във труден -ще съм
рамото до теб.
И ще усмихвам
утрото в очите ти.
С мен няма
да изкачваш върхове,
в небето да летиш,
до дъно да се гмуркаш.
Но ще отпиваш
глътка лято.
Всеки ден.
И ще ти пее
присмехулник.