автор: jantreya

Смрачава се и нощното небе
балкона ми обгръща в тишина.
Като галера сребърна гребе
и плува тънкосърпата луна.
Разнася се вълшебен аромат.
Петуниите как ухаят чух.
Тромпети виолетови тръбят.
Обърквам обоняние и слух.
Как прелъстяват ласкаво нощта,
а после омагьосват нещо в мен?.
Как зазвъняват арфите в кръвта
с един очарователен рефрен?
Под флейтата на плахия ветрец,
запяват уморените листа.
Подава ритъм струна на щурец.
Аз дишам аромата и страстта.
И сякаш в най-луксозния салон,
изслушвам ефимерен саундтрак,
тук в ложата на нощния балкон –
"ноктюрно за петунии и мрак”