автор: gringo

Един гъсок надут
в гората долетя
и като някой луд
на всички закрещя.

Бе пълен комплексар,
но вярваше си той,
че е в стиха Ронсар,
във прозата – Толстой,
в есето пък – Монтен,
критик кат Боало –
о, той бе супермен
със славно потекло –
прадядо негов скъп
отскубнал бе перо
от гъшия си гръб –
дар за Дени Дидро!

Замлъкна кос и дрозд
пред крякащата твар,
ала скорецът прост –
нали е и хипар,
му викна – „Ей, тежкар,
като си толкоз „хард“
и с поетичен хъс
защо от коментар
е криеш в кучи… двор?!
И още - щом лишен
си ти от суета,
защо ли е рефрен
твой непрестанно тя?!“

Гъсокът пощуря,
засъска злобно в миг
и старата гора
напусна с грозен вик –
„Щом нищо съм за вас,
отлитам на Парнас,
във моя роден дом,
далеч от тоз Содом!“

Гората огласи
веднага птичи хор -
че лесно се спаси
от гъшия терор,
цар Лъв насрочи бал,
на който аз дори,
класически стих с бял
редувах до зори
на собствен рецитал -
макар и за Парнас
да нямам аз криле ,
съм стихоплет със страст
от равното поле!