автор: apostola

По "Пусни ме да остана"
от Детелина Стефанова, Поликраище

Оставям те и себе си да бъдеш.
И давам ти неземна свобода.
Не искам даже ти да бъдеш друга
и да ти слагам примката- юзда.

Не се плаши, че в храм ще те зазиждам.
Край тебе няма огън да гори.
Не ще ти пращам ветрове насрещни,
нито приливни вълни в зори.

Че друго ако правя ще е грешка.
Духът ти е свободен да лети.
Държа обаче с мене да останеш
и пускам те, но моля: Остани!