автор: rajsun

* * *

Мерси на случая, мерси.
Не е по моя джоб, но
доведох думичките си
в морето да се цопнат.

Забравили го бяха те.
И то ги позабрави.
Но аз го помня. От дете.
И отпреди тогава.

– Лекува – рекох им, – с едно
лекарство, но без грешка.
А те се смеят: – Ха дано
и твоята болежка!

Какво е, само седем дни.
Но все пак е отсрочка,
ми викат: – Я се погледни
от морска гледна точка.

И, ако можеш, остани
по-дълго в тоя мил сън.
Като морето. Отстрани.
Като отделен смисъл.

И думичките: цоп, цоп, цоп!
И – цооп! – една голяма.
Земя, море и небосвод.
И болката я няма.